Защо афганистанските жени напускат Афганистан

Беше 4:15 сутринта, когато дойдох пред портата на паспортната работа. Времето беше студено и към момента беше мрачно.

Вече имаше редица дами, които бяха пристигнали преди мен. Някои спяха под одеяло, други просто седяха или прави. Застанах на опашката и попитах една жена какъв брой време е чакала. Тя ми сподели, че тя и членовете на фамилията й са пристигнали в 1 сутринта.

Разбрах за какво бяха пристигнали толкоз рано. Бях чувал, че ще стане доста пренаселено в паспортната работа и в случай че не дойдете по-рано, ще бъдете в края на опашката.

Скоро към опашката зад мен се причисли друго семейство: майка с три девойки. Започнахме да си пишем. Майката, Заргона, ми сподели, че трите й дъщери към този момент не могат да вървят на учебно заведение след възбраната на талибаните за приблизително обучение за девойки. Най-големият трябваше да бъде в 12 клас, междинният – в 10 клас, а най-малкият – в 7 клас.

Майката ми сподели, че се пробват да изоставен Афганистан за друга страна, където дъщерите й могат да получат обучение. Тя ми сподели, че в началото са възнамерявали да отидат в Пакистан, само че откакто пакистанските управляващи започнаха да експулсират афганистанските бежанци, те взеха решение да отидат в Иран.

Тя беше блага и общителна жена; тя даже ме предложения да се причисля към нея и дъщерите й под техните одеяла, с цел да се стоплят.

Когато стартира да се зазорява, започнах да виждам лицата на дамите, които се събираха в дългата опашка. Можех да видя доста разнообразни дами: учебни учители и академични преподаватели, богати и небогати, млади и остарели.

Докато чакахме, стартира да вали.

В 8:30 сутринта чиновниците на паспортната работа дойдоха, което незабавно провокира блъсканица. Изведнъж опашката се скъса, когато дамите се втурнаха към портата и тълпата някак си ме отдалечи.

Не се оплаквах и не се усещах смутен от тези дами. Знаех, че са обезверени и биха създали всичко, с цел да получат паспортите си.

След първичния безпорядък опашката се оформи още веднъж и аз още веднъж стоях и чаках, въпреки и доста по-далеч от портата, в сравнение с бях в началото.

Докато чаках, започнах да беседвам с Фахима, млада вдовица. Тя е изгубила брачна половинка си преди доста години и се е преместила с 14-годишната си щерка да живее при майка си. После предходната година майка й отпътува с брат й, с цел да живеят в Иран. Фахима и щерка й не можаха да се причислят към тях, тъй като нямаха паспорти и лишава доста време, с цел да получат тези документи.

Тъй като нямаше къде да отиде, тя трябваше да се реалокира при сестра си и фамилията си. Тя ми сподели, че се опасява да бъде разпозната като вдовица с дребна щерка и двамата да бъдат принудени да се оженят за талибански бойци. Освен това тя се усещаше в тежест за сестра си.

„ Чувствам се надълбоко компрометиран всякога, когато сестра ми подготви храна и аз и щерка ми ядем. Но няма работа, която да вършим, с цел да имаме приходи “, сподели Фахима

Така че тя реши да напусне и да потърси несъмнено леговище, където тя и щерка й ще бъдат свободни да работят и учат. „ Веднага щом получим паспортите си, ще заминем за друга страна, където щерка ми и аз можем да живеем и дишаме “, сподели ми тя.

След като стоях на опашка в продължение на доста часове, най-сетне съумях да мина портата. Казах на един от чиновниците, който беше член на талибаните, какво би трябвало да направя в паспортната работа и той отговори, че нуждая се от бурка, с цел да вляза в постройката и да оформя документите.

Почти се разплаках. Бях с хиджаб и маска. Защо това не беше „ задоволително непретенциозно “, с цел да оправя документите си? Изтичах до у дома, където разбрах, че нямаме бурки, тъй че брат ми отиде в къщата на родственик, с цел да вземе една назаем.

Облякох взетата назаем бурка и се втурнах към пощата, само че до момента в който дойде, офисът затваряше и чиновниците си тръгваха.

Това прекарване ми хрумна с наближаването на тазгодишния Международен ден на дамата. Замислих се за обезверените дами, които видях в паспортната работа, и се чудех какво честват афганистанските дами на 8 март? За какво можете да останете в Афганистан?

Откакто талибаните си върнаха властта през 2021 година, те последователно и систематично дискриминират, унижават, криминализират и отхвърлят дамите и девойките от правата им. Половината от афганистанското население са дами и момичета; това значи, че половината от хората в страната нямат равни права. Експертите на Организация на обединените нации го назовават ​​„ сексуален апартейд “.

Много е мъчно за всяка афганистанска майка и татко да гледат страданието на дъщерите си, защото са лишени от обучение, приходи и бъдеще. Болезнено е да се види тяхната възходяща контузия и проблеми с психологичното здраве, защото те са отстранени от обществото, към този момент не са в положение да се социализират и са принудени да останат у дома, заради боязън от арест за „ несъответствуващ хиджаб “ или някакво друго ново нарушаване.

Животът при този режим към този момент не е търпим. Жените и девойките се усещат в общодържавен затвор. Няма вяра нещата да се трансформират към по-добро.

Ето за какво паспортната работа беше препълнена и е препълнена към този момент доста месеци. Жените от Афганистан желаят да изоставен, тъй като не виждат бъдеще за себе си или за дъщерите си в тази страна.

Докато означаваме Международния ден на дамата, може би подходящ въпрос за размисъл е какво се случва с една страна, когато дамите й изоставен?

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.